
Различават се следните основни видове подземна вода:
Подземните води са важен природен ресурс. В много райони на страната единствените достъпни източници на вода са подземните.Водата се добива от сондажни кладенци. Много частни домове също имат кладенци и сондажи.
Подземните води могат да станат неизползваеми, ако се замърсят и станат опасни за пиене.
За голямо съжаление през последните столетия поради неправилното третиране на обработваемите площи, употребата на различни видове изкуствени торове, използване на широк спектър от пестициди и всякъкви видове средства за растителна защита, както и замърсяване от битови отпадъчни води, голяма част от подземните реки са силно замърсени.
Замърсяването на подземните води по ред причини е много по-опасно и много по-трудно за преодоляване отколкото замърсяването на повърхностните води. Причините за това са няколко:
-веднъж попаднали в подпочвената вода „съдбата” на замърсителите е неизвестна. На много места не знаем откъде точно минава водата, през какъв тип земен слой, при какви химични и физикохимични условия попада.Именно поради тези причини е много трудно дори невъзможно да се предвиди през какви трансформации ще преминат съответните замърсители.
-Веднъв замърсени подземните води замърсяват трайно почвата и могат да пренесат и разпространят замърсители на голямо разстояние от техния източник.
-подземните води нямат свойството да се самопречистват както повърхностните води, така че дори замърсителите да не претърпят сериозни и опасни промени те остават във водата и я правят негодна за консумиране.
Всичко това може да доведе до невъзможво използването на такъв тип вода за питейни, напоителни и всякакъв друг тип нужди.
В Изпитвателна лаборатория „ЦЕНТРАЛ” извършваме анализ на подземни води под акредитация по следните показатели:
| № | ПОКАЗАТЕЛ |
| 1. |
Цвят /платино-кобалтова скала/ |
| 2. | Мирис |
| 3. | Температура |
| 4. | Мътност |
| 5. | Активна реакция рН |
| 6. | Специфична електропроводимост |
| 7. | Обща твърдост |
| 8. | Общ сух остатък |
| 9. | Неразтворени вещества |
| 10. | Разтворени вещества / Остатък след накаляване |
| 11. | Разтворен кислород |
| 12. | Общ органичен въглерод / ТОС / Разтворен органичен въглерод |
| 13. | Анионоактивни детергенти / ПАВ / Детергенти |
| 14. | Фенола / Феномен индекс |
| 15. | Перманганатна окисляемост |
| 16. | Окисляемост (бихроматна)ХПК |
| 17. | Биохимична потребности от кислород за 5 дни (БПК5) |
| 18. | Обща алкалност / Хидрокарбонати |
| 19. | Карбонатна алкалност / Карбонати |
| 20. | Амониеви йони/ Азот (амониев) / Амоняк |
| 21. | Нитрати/Азот (нитратен) |
| 22. | Нитрити/Азот (нитритен) |
| 23. | Общ азот |
| 24. | Органичен азот (разлика между общ азот и неорганичен азот) |
| 25. | Хлориди |
| 26. | Сулфати |
| 27. | Сулфиди - разтворени - свободен сероводород |
| 28. | Фосфати/ Общ фосфор |
| 29. | Желязо |
| 30. | Манган |
| 31. | Магнезий |
| 32. | Калций |
| 33. | Натрий |
| 34. | Калий |
| 35. | Силиций / силициев диокцид / метасилициева киселина |
| 36. | Цинк |
| 37. | Мед |
| 38. | Никел |
| 39. | Флуориди |
| 40. | Хром |
| 41. | Олово |
| 42. | Кадмий |
| 43. | Алуминий |
| 44. | Арсен |
| 45. | Цианиди |
| 46. | Обща минерализация |
| 47. | Общо екстрахируеми вещества / Животински мазнини и растителни масла / нефтопродукти |
| 48. | Общ брой колонии на жизнеспособни микроорганизми |
| 49. | Колиформи |
| 50. | Ешерихия коли |
| 51. | Ентерококи |
| 52. | Фекални колиформи |
| 53. | Фекални стрептококи |
| 54. | Спорообразуващи сулфитредуциращи анаеробни бактерии (клостридии) |
| 55. | Салмонела |
| 56. | Псевдомонас аерогиноза |