Различават се следните основни видове подземна вода:
Подземните води са важен природен ресурс. В много райони на страната единствените достъпни източници на вода са подземните.Водата се добива от сондажни кладенци. Много частни домове също имат кладенци и сондажи.
Подземните води могат да станат неизползваеми, ако се замърсят и станат опасни за пиене.
За голямо съжаление през последните столетия поради неправилното третиране на обработваемите площи, употребата на различни видове изкуствени торове, използване на широк спектър от пестициди и всякъкви видове средства за растителна защита, както и замърсяване от битови отпадъчни води, голяма част от подземните реки са силно замърсени.
Замърсяването на подземните води по ред причини е много по-опасно и много по-трудно за преодоляване отколкото замърсяването на повърхностните води. Причините за това са няколко:
-веднъж попаднали в подпочвената вода „съдбата” на замърсителите е неизвестна. На много места не знаем откъде точно минава водата, през какъв тип земен слой, при какви химични и физикохимични условия попада.Именно поради тези причини е много трудно дори невъзможно да се предвиди през какви трансформации ще преминат съответните замърсители.
-Веднъв замърсени подземните води замърсяват трайно почвата и могат да пренесат и разпространят замърсители на голямо разстояние от техния източник.
-подземните води нямат свойството да се самопречистват както повърхностните води, така че дори замърсителите да не претърпят сериозни и опасни промени те остават във водата и я правят негодна за консумиране.
Всичко това може да доведе до невъзможво използването на такъв тип вода за питейни, напоителни и всякакъв друг тип нужди.
В Изпитвателна лаборатория „ЦЕНТРАЛ” извършваме анализ на подземни води под акредитация по следните показатели:
№ | ПОКАЗАТЕЛ |
1. |
Цвят /платино-кобалтова скала/ |
2. | Мирис |
3. | Температура |
4. | Мътност |
5. | Активна реакция рН |
6. | Специфична електропроводимост |
7. | Обща твърдост |
8. | Общ сух остатък |
9. | Неразтворени вещества |
10. | Разтворени вещества / Остатък след накаляване |
11. | Разтворен кислород |
12. | Общ органичен въглерод / ТОС / Разтворен органичен въглерод |
13. | Анионоактивни детергенти / ПАВ / Детергенти |
14. | Фенола / Феномен индекс |
15. | Перманганатна окисляемост |
16. | Окисляемост (бихроматна)ХПК |
17. | Биохимична потребности от кислород за 5 дни (БПК5) |
18. | Обща алкалност / Хидрокарбонати |
19. | Карбонатна алкалност / Карбонати |
20. | Амониеви йони/ Азот (амониев) / Амоняк |
21. | Нитрати/Азот (нитратен) |
22. | Нитрити/Азот (нитритен) |
23. | Общ азот |
24. | Органичен азот (разлика между общ азот и неорганичен азот) |
25. | Хлориди |
26. | Сулфати |
27. | Сулфиди - разтворени - свободен сероводород |
28. | Фосфати/ Общ фосфор |
29. | Желязо |
30. | Манган |
31. | Магнезий |
32. | Калций |
33. | Натрий |
34. | Калий |
35. | Силиций / силициев диокцид / метасилициева киселина |
36. | Цинк |
37. | Мед |
38. | Никел |
39. | Флуориди |
40. | Хром |
41. | Олово |
42. | Кадмий |
43. | Алуминий |
44. | Арсен |
45. | Цианиди |
46. | Обща минерализация |
47. | Общо екстрахируеми вещества / Животински мазнини и растителни масла / нефтопродукти |
48. | Общ брой колонии на жизнеспособни микроорганизми |
49. | Колиформи |
50. | Ешерихия коли |
51. | Ентерококи |
52. | Фекални колиформи |
53. | Фекални стрептококи |
54. | Спорообразуващи сулфитредуциращи анаеробни бактерии (клостридии) |
55. | Салмонела |
56. | Псевдомонас аерогиноза |